И това се случи в лето 2006-то от Въплъщението на  Господа Бога, през месец октомври, ден първи.
Мястото:Шумен, старият град.
Събитието: Историческата възстановка “Доблест и слава” по повод 562 години от превземането  на  Шуменската крепост от съюзната армия  на полско-унгарския крал Владислав III Ягело и трансилванския войвода Янош Хуняди, както и защитата на гарнизона.
Възстановката се провежда  в рамките на четвъртия поред Карнавал на плодородието, организиран от Община Шумен през периода 29.09-01.10.2006 г.  За самия карнавал могат да се кажат много и все хубави думи! Но за него-отделно!
На 25 октомври 1444 год. многосъюзната армия на Владислав Ягело и Янош Хуняди обсажда Шуменската крепост, която се издигала на хълм близо до днешния град Шумен, на около 405 м надморска височина.
Обсадата е част от поредната антиосманска кампания, благословена от папата, част от последния кръстоносен поход на християнска  Европа срещу инвазията на  Османската империя.Тя предхожда паметната, но трагична Битка на народите при Варна на 10.11.1444 г., завършила с разгром на християнските войски и гибелта на младия полско-унгарския крал. /С тази битка си отива и последната възможност да бъде спряно турското нашествие в Европа още тук, на Балканите. Едва двеста и петдесет години по-късно поляците успяват да пречупят турската мощ край стените на Виена./
Но да се върнем на битката при Шумен! Немският поет Бехайм е оставил описание на обсадата на крепостта: “Крепостта лежеше върху скалата на една планина и не можеше да се превземе с лека обсадна машина. Османците се бяха прибрали в крепостта и християните само със здрав разум можеха да ги поставят натясно. Защитниците на крепостта съсредоточили главните си сили в цитаделата. Пристъпите на кръстоносците  били много настойчиви”. “Кралят- отбелязва немският поет- беше неуморим. Той атакуваше всеки ден и изгуби тук много повече войници, отколкото по-рано пред всички крепости”.
Началото на обсадата е 25.10.1444 г. Решаваща роля за победата изиграла една обсадна машина. “Християните докараха стеноразбивна машина- разказва същият автор,-  пробиха стената на кулата /цитаделата/, напъхаха слама и дърва и ги запалиха. Пушекът задушаваше османците и те се хвърляха от кулата и християните превзеха кулата” .Това се случило на третия ден от началото на обсадата или на 27 октомври 1444 г.
562 години след това събитие Шуменската крепост отново посрещна своите рицари. А те бяха: от Краков-Полша, от Егер-Унгария, “Ротика”-Чехия, групата за исторически възстановки и каскади “Чигот” от Варна, школа “Багатур” от Стара Загора, национално дружество “Традиция”-клон Шумен. Възстановката на събитието започна с демонстрация на бойни изкуства, стрелба с лък и прабългарски оръжия:

 

 
Последваха демонстрации на рицарски двубои, представени от споменатите вече полски, унгарски, чешки рицарски клубове и българските каскадьорски школи:

Участниците бяха повече от колоритни и достоверни:
 

Самата възстановка започна с превземането на външната крепостна стена. В очакване на врага някои османлии рекоха да си починат:


Друг, за да поразведри заскучалата от чакане тълпа зяпачи, се друсна малко в  едни добре познати ни ориенталски ритми. И си спечели заслужени аплодисменти и овации!
Атаката започна:


След падането на външната стена, дойде ред и на другия щурм- атаката на втората, вътрешна крепостна стена и на цитаделата:



Накрая, крепостта падна... с "Доблест и слава"!


След което последва ритуал по побратимяване на дружините-съюзни и вражески: дружни разговори, общи снимки, разпивки...


Имаше и доста хубави моми:

 

Но нашите момичета от "Чигот" си бяха и най-хубави, и най-бойни:

За сведение: момичето в умопомрачителната "гъзарска" червена ризница е Бъдъмба-една Калинка от варненската група "Чигот"! Само да я видите с меча- като го развърти...Бойната чаровница от втората снимка е Анета Чиготска- принцесата-воин! За нея всички думи са излишни...Аз мога само да мълча благоговейно!
И така...Шумен падна...с "Доблест и слава" в лето 2006-то!
Оставих част от сърцето си там...за да се върна пак...следващата година!

 * * *
"Ти съществуваш,
забравена крепост,
подарена нявга
 с изстинала длан,
мълчиш и таиш се
във своята нелепост-
забравеният
винаги е сам"

* * *