...на 2 септември 1973, на 81 години в частна болница в Борнмут, Англия,  умира Джон Роналд Руел Толкин... Професорът...

*****
Кой тоя-ще попитат едни; Ааа, онзи с "Властелинът на пръстените", дето го гледах преди две-три години-ще кажат повечето;  Други ще се сетят, че преди филма все пак е имало КНИГА; И не сме много хората, за които Толкин е нещо много повече от писател и университетски преподавател; а неговото Творчество- цяла една пълнокръвна Вселена; една Магия, която завладява цялото ти същество и те прави част от себе си...
Знаете ли, винаги ми е било много трудно да говоря за Професора, трудно ми е да обясня защо за мен той означава толкова много, защо книгите му така са ме омагьосали...Някак си все не мога да намеря ДУМИТЕ...Чувствам го, но не мога да го облека в най-хубавата словесна форма...То е същото като да тръгнеш да обясняваш любовта си- нима това е постижимо с думи? Някои неща най-добре се чувстват със сърцето, а думите са излишни...
*****
В света на Толкин аз лично навлязох сравнително късно- това, обяснимо, стана с "Властелинът на Пръстените"- най-популярното за широките маси, негово произведение. Всъщност, това не беше първата ни среща- помните ли любимото навремето списание "ДЪГА"? Там за първи път се запознах с това чудно създание- хобитът Билбо Бегинс. "Властелинът" прочетох на един дъх- така потънах в Средна земя, че и досега не съм се измъкнала още оттам... :-)  След това, за разлика от масовия читател, потърсих и другите творби на Професора. "Силмарилион" и  "Недовършени предания" окончателно ме направиха пленница на Магията на Толкин...Всъщност, пленница не е точната дума, по-скоро станах част от Магията или тя стана част от мен... Кой знае?...
Ето, загубих нишката...Този пост трябваше да бъде за Толкин, не за моята любов към него...
*****
Излишно е да тук да изброявам биографични данни, да говоря за житейския и професионален път...Който проявява интерес, ще намери много и пълна информация в различни сайтове /например http://endorion.org/index.html/.  За ранната загуба на родителите, за любовта към езиците,природата и едно момиче на име Едит Брат;

за участието в Първата световна война и ужасите, на които става свидетел; загубата на приятелите по бойните полета; за последвалите почти безбурни години като Оксфордски професор по англо-саксонски език и литература; Но две неща правят особено силно впечатление. . Първото: Толкин започва да пише за забавление-на децата си, пък и за самия себе си; до края на живота си той не се чувства като "писател" в комерсиалния смисъл на думата; И второто:  Любовта с Едит Брат- истинска, вярна и постоянна, преодоляла всички препятствия... Такава любов, че двамата биват погребани заедно, а на надгробната плоча редом с техните имена  стоят и имената на Берен и Лутиен- двамата  най-прочути влюбени в историята на Средна земя, чиято любов надживява и смъртта...

Гробът на Толкин
 

John Ronald Reuel Tolkien BEREN 1892 - 1973

Edith Mary Tolkien LUTHIEN 1889 - 1971

  *****
Лично за мен, историята на Толкин и неговия свят е, освен всичко друго, и история за Пътя и Избора, който правим- Път към познанието за другите и за себе си; Път, по който откриваш и преосмисляш понятия като дълг, чест, лоялност, приятелство, любов, кураж, саможертва... Дълъг и труден е този Път- продължава понякога цял човешки живот. И това, което е наистина важно е, когато паднеш някъде по Пътя, вместо да се откажеш- да станеш и да продължиш. На това ме научихте мен Вие,  Професоре...

- - - - - - - -- - 

 

“Започва Път от моя праг-

безкраен, обграден с трева.

Увлечен в неговия бяг

и аз ще трябва да вървя,

да тропам весело с пети,

додето стигна друм голям,

събрал пътеки и мечти.

А после накъде? Не знам.”

 

- - - - - - - - - - -

Професоре, ти още си сред нас, с нас...
Или, както каза  Грахче,- "смъртта е категория, която няма отношение и власт над някои хора. Толкин мъртъв? Не!"
*****
Elen sila lumen omentielvo!
*****

"the best feelings are those that have no words to describe them"

зная за какво говориш :-) много обичам Толкин и неговия необятен свят.
но с думи или без, едва ли някой някога би могъл да обясни това чувство на някого, който не е чел Толкин преди. Той...
...не се побира в значението на думите.

поклон!
а на теб усмивки :-))

Съгласна съм, ladyautumn!
Но е прекрасно, когато успееш да потопиш и друг в тази магия-магията на Толкин!
Още веднъж-ПОКЛОН!
А за теб: :-)))

Един спомен от моето детство е толкова ярък, че измества първата цигара, първата целувка, първия... а, отклоних се малко:)

Детска стая, лежа напряко на леглото, а от големия прозорец нахлува слънчева светлина. Топъл съботен ден в началото на лятото. Не съм на учлище днес, цяла седмица чакам моя свободен ден - не ми стигат по няколко часа вечер, искам да чета, да чета...

Книгата е толкова четена и препрочитана, че повечето страници са хвърчащи и при невнимание се пръскат, и следва подреждане по номера. Гротески илюстрации в лилав цвят по корицата показват как малко дете с щит и меч се бие с нещо, което ми напомня на кръстоска между бухал и жаба :).

"Билбо Бегинс или дотам и обратно". Моята детска Библия. Моят свят на магия, приключения, приятелство. Ще чета цял ден, точно съм стигнал до момента, в който джуджетата, Билбо и Гандалф намират сухата пещера. После ще заспят уморени, ще се отвори цепнатина в стената и от там ще нахлуят орда зли духове (сега поглеждам назад и се усмихвам и на превода на това издание, и на илюстрациите, но тогава, о, тогава те наистина бяха злите духове, много злите духове;)). После ще ги пленят, Гандалф ще ги спаси, Билбо ще се загуби... знам какво следва, препрочитам я за кой ли път. Тя затова е и в този окаян вид.

Спомням си този конкретен ден от моето детство толкова ярко, че ми стига да запълни всички дупки в моята иначе толкова своенравната памет. Вероятно още не разбирам напълно начина, по който светът на Толкин дава отражение в моя действителен свят, но нямаше да съм това, което съм, ако някъде назад, преди време, от скука не бях преровил семейната библиотека и не бях попаднал на една различна детска книжка.

Благодаря ти, Професоре! Amin harmuva onalle e' cormamin!

Не си спомнян часа и деня , когато ми попадна една стара книжка , в която промени живота ми . Беше старо издание на Задругата на пръстена от 70-80 -те години . Не бах попадала досега в толкова красив свят на магии и приключения . От нея почва пътят ми в света на Толкин , след това намерих Билбо Бегинс или дотам и обратно , където орките все още бяха гоблини и зли духове , а Саурон ...Некроманта .
И както каза dragonslayer , нямаше да съм това, което съм , ако я нямаше тази черна книжка със странно име и смешни илюстрации в нея