Прочетен: 4447 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 23.07.2009 15:35
На днешната дата-23 юли, през 1942 г., на Гарнизонното стрелбище в София е разстрелян Никола Йонков Вапцаров. Заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов и др. (общо 12 души). Дано почиват в мир!
Днес ...аз няма да се ядосвам за поругаването на гроба на любимия ми поет; днес...аз няма да размишлявам защо юридическото право има по-голяма сила в обществото ни от силата на морала и етиката; днес...аз няма да споря с приятели защо Багряна никога няма да стане любима моя поетеса; днес...аз няма да се възмущавам, че крадат, обругават, отричат Поета на България /да, нашият, български поет, но и поет на всички хора по земята, които са открили нещо за себе си в стиховете му/...
...вместо това-ще препрочета стиховете му, които така и така знам наизуст!
Одая от родната къща в Банско...
А този живописен портрет на Вапцаров, нарисуван от Мануела Амо Надал, открих съвсем скоро...
Ръкопис на "Борбата е безмилостно жестока"
Това е последната му снимка, преди разстрела...
Часове и буквално минути преди смъртта си Вапцаров написва може би най-настръхващите, най-въздействащи свои стихове, поне за мен...
Няма такова обяснение в любов...просто няма...
ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай!
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
1942
...и изповедта към хората, които обичаше и в които вярваше до самия си край...
БОРБАТА Е БЕЗМИЛОСТНО ЖЕСТОКА
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...толкоз -
какво тук значи някаква си личност!
Разстрел, и след разстрела - червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14 ч. - 23.VII.1942 г.
А романтиката, която той откри и пресъздаде даже чрез бездушните машини...
ПИСМО
Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?...
...За мен е ясно, както че ще съмне -
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.
...
И Вярата, с която той не просто живееше, той Я дишаше!
ВЯРА
Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!...
...Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
Може би не всички знаят, че Вапцаров получава посмъртно, през 1952 год., Световната награда за мир. Най-важната награда, обаче, тази, която не можеш да видиш с очи и не можеш да пипнеш с ръце, той получи отдавна... Любовта на хората!
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!
