Недей да мълчиш-говори!

Дори да губиш в думите смисъла.

Не преглъщай сълзите! Плачи!

Те са късчета болка и истина.

И гнева си недей обуздава-

поне веднъж го изкрещи!

Макар утайка да остава,

която дълго ще горчи;

Недей да бъдеш и стоик,

когато в болка адска тлееш;

дори през зъби, в този миг

ти знаеш как да се засмееш.

Недей сърцето зад стена

да криеш-тя ще падне

на прага щом пристъпи Любовта,

тя целия ще те открадне!