Постинг
22.11.2008 02:17 -
Изповед
***
Устните ми казват: “Тръгвай”,
очите ми крещят: “Недей!”;
при него искаш да се върнеш
и кой ли може да те спре...
До мен седиш, но си далече,
присъстваш телом, духом-не;
а аз пред теб, глупак увлечен,
разголвам своето сърце...
Поне за миг ме погледни-
без маска съм сега, без броня;
тъй слаб, раним и уязвим,
несвикнал никого да моля;
Затворен, мрачен и суров-
такъв съм, бях-поне до вчера;
но преоткрих се-друг и нов,
в очите ти, когато се огледах;
Със тебе вече плача и се смея
и вечер вече без кошмари спя;
заради тебе се научих да живея,
а дар такъв как мога да платя?
Не, не казвай, всъщност знам,
нещастен ще съм аз, щастлива ти,
когато, знаейки, че ще остана сам,
ще кажа “Тръгвай!”, вместо "Остани!"
***
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 321
Блогрол