ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ДЖУМУЧИ- ВТОРА ЧАСТ

Ден 30:

Време за кратка, но трезва равносметка в ковачницата на Ба Сон. Убити нинджи: Нула. Спечелени схватки с винени бъчви: ъъъ, не мога да броя след 10...Бахмааму! Мязам на просяк. Хюм Не май е по-готин.
Аррргххх! Пфуййййй....
Само за протокола-още не съм станал Символ.

Ден 40:

Днес, докато си пощехме въшките с тайфата, дойде Кралят. Дам Дук ли, Дим Дук ли...ба ли мааму...Мазен тип с лъскав ханбок на цветчета и прясно зализан в главата /най-вероятно с мас от планински як/...пфуй...Поредната мека китка...Бас фащам, че е гладък навсякъде като маймунски задник...Бе къде изчезнаха истинските мъже като мене, бе...некъпани, вмирисани на пот и дарени с буйна растителност от Майката Природа...

Баси...
А що ми е толкова познат тоя пуяк? Хмффф...

Ден 41:

Кралят ми вкара оферта.../и да е искал да ми вкара друго, не е познал, педал!/ Казах му, че бандата имаме три изисквания за наемане: първо-не пием вода; второ-приемаме само кеш пара; и трето- ако не харесаме мутрата на поръчителя, по-добре да не ни заговаря втори път...щото няма да има трети... хаха...

Ми не ми се нрави неговата мутра...
Мамка му, още не съм символ.

Ден 42 /един дошта дългишък ден/:

Дим Дук пак довтаса...Искал ме много...мен и тайфата...дори да трябвало да се борим по моя начин, за да ме спечели...Извратеняк....Абе, педал, ти с батя си Джумучи ли ще се ебаваш бе...твойта семка...Ей ся ши видиш Тигъра как избухва, ще ти навра мойта Брадва там, дето слънце не огрява...Само да не вземе да ти хареса...перверзно копеленце... Иааааайййййййййй...............

????
Аргххххх...
!!!!!
БАШИ, БАШИИИИ якото копеуе...рашби ми фижиомутрата... и жъбити... как ши плашя вражите ш тая пробита ограда...ши пукнат, ма от шмях, не от штрах...
Хмффф, Ба Шон дали прави моштове?
Шигурно ши шъм единштвеният бешжъб Шимвол...
Бало ши мамата начи...

Ден 45:

На Джумучи му го наджмучиха, да, батя и каки... май току що цопна в голямата каца с лайна... Голямата Политика демек...Бахмааму... и т`ва ли е моята Мисия, а? Да стана дясна /повтарям, Дясна/ ръка на Дим Дук , който уж бил Великият Крал, който сички тъпаци от Чу Шин чакат от две хиляди години....Бах ти овцете всичките...

А аз кога ще стана Символ все пак, а, кога, питам? Баси…

Ден 47:

Получих прозрение, проблясъци, свитки и видях звезди посред бял ден...не, нищо още не съм пил...просто изтървах Голямата Джмучка* на тиквата си докато тренирахме с Лин Тяй днес...
Разбрах откъде ми е позната мутрата на Дим Дук, пардон, на Краля-той е досущ оня педал с бялата роба от кошмара ми...да го еба...Ми явно няма мърдане... обречен съм да бъда Негов Символ...Хм...
Можеше и да е по-зле: да бъда Символ на оня нервозен тип с невероятното име Хо Гей...баси нещастника...

* Брадвата на Джумучи
В момента довършвам третата част на дневника. Не трябваше да го раздувам толкова, ама на...не мога да се спра понякога...

Еее посмях се доста, докато четох дневника до тук поне де :))) Само така и смело и безотговорно! Чакам с нетърпение продължението :)) демек следващото!

то идва скоро...почти готово е...;-) радвам се, че се харесва още, щото взех да изтървам нишката на хумора...