За всички, които също като мене още са под магията на "The Story of the First King`s Four Gods" поднасям

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ДЖУМУЧИ- ПЪРВА ЧАСТ

 

Подсъзнание:

Сънувам кошмари в бяло. Явява ми се един пич в бяла роба и бяла коса /подозирам, че е педал/. Каза ми, че трябва да отида в столицата, щото съм имал Мисия /с главно М!/. Да преоткрия себе си като Бял Тигър. И да стана Символ.  И да трепя нинджи.

`Бал съм го.

 Ден 1:

Зарязвам клана Малгал и отивам в столицата. Ще трепя нинджи. Другите от тайфата ме изгледоха много странно, когато казах, че оставям лявата си ръка Пи Дал за зам вожд. Педали.

 Ден 2:

Тръгваме. Подбрах за компания няколко верни келеша. Лин Тяй, естествено. Взимам и Хюм Не, за да го държа под око-отдавна подозирам, че е член на Братството на Лотоса[1].

Така, да вървим да трепем нинджи!

 Ден 4:

Изминахме 40 км. Одрах една катерица и я излапах. Хюм Не адски ме дразни. Педераст. Още не съм станал Символ.

Ден 6:

Забихме се с тайфата в планината. Хюм Не най-после си го изпроси. Преди малко попита с какво си правя кичурите- с вакса или гел. Отговорих му една педя под кръста. Бих се учудил, ако някога  стане баща.
Ми още не съм Символ.

 Ден 10:

Убити нинджи- нема. Кофти. Вид: мустачест и кичурест. Образец на първична груба мъжественост!  Мно"о яко! Лин Тяй успява да се влачи като лига на охлюв даже, когато бягаме...как ли го прави този номер...хм...
Абе, не съм Символ.

 Ден 20:

В столицата съм. Сори, ама заебах малко писането. "Баси разврата е тука. Червени фенери навсякъде.  И кръчми. Ох, котьо, котьооо....
И днеска не станах Символ.

 Ден 22:

Фъф финцето йе иштинатааа...йеее...гългъл...Аааа, ши  шладко момишееее...ила при батку чи шилува шладко...хахаа... Ти мене уважаааш ли мааа....
...хълцук...
?!?!?!?!?!?

 Ден 23:

КОЙ СЪМ??? КЪДЕ СЪМ???

МАМООООО.....

 

П.С. Всякаква прилика с други дневници и лица не е съвсем случайна! :-) Когато се учим, поне  се учим от най-добрите! ;-)

---

[1] Известно още като Братството на меките китки, обратните резби, левите ленти; в жаргонната реч популярни още като Меките папури;

Джимучи, копеле! Писателката се подиграва с твойте хора бря...
Този Хюм Не го познавам лично - варненско педерасче такова, отмъкна ми джапанките и плажното масло.

във замунда питаш за филма Hong Gil dong 1986г Имам го ако искаш пиши на hongildon80(@)abv.bg за да измислим каде да го кача

Браво Естел! Кефи ме, ако искаш малко помощ, пиши ми на Vlad_g@gbg.bg:)))))))))